Definition/Bg

• Original, v.1.1: English
• Translations, v.1.1: العربية • български • català • čeština • Deutsch • Ελληνικά • Esperanto • español • فارسی • français • galego • hrvatski • italiano • 한국어 • македонски • मराठी • norsk bokmål • Nederlands • norsk nynorsk • polski • português • română • русский • slovenčina • slovenščina • svenska • Tiếng Việt
• Translations, v.1.0 (update/review pending): suomi
• More in progress

Stable versionТова е превод на стабилната версия 1.0 на дефиницията. Номерът на версията ще се обнови, когато дефиницията претърпи развитие. Версия за редактиране може да се намери на страницата Definition/Unstable. За повече информация вижте упътване за авторския процес, както и страницата с преводи, ако желаете да допринесете с версия на вашия език.

Резюме

Този документ дефинира „Свободни произведения на културата“ (Free Cultural Works) като произведения или форми на изразяване, които могат да бъдат свободно изучавани, прилагани, копирани и/или променяни, от всекиго и за всякаква цел. Документът още описва определени допустими ограничения, които зачитат или защитават тези четири основни свободи. Дефиницията прави разлика между свободни творби и свободни лицензи, които могат да се използват за правна защита на статута на една свободна творба. Дефиницията сама по себе си не е лиценз; тя е средството, с което може да се определи дали дадена творба или лиценз могат да се възприемат като „свободни“.

Преамбюл

Социалният и технологичен прогрес прави възможно за все по-голяма част от човечеството да има достъп, да създава, променя, публикува и разпространява разнообразни творби — произведения на изкуството, научни и образователни материали, софтуер, статии — на кратко: всичко, което може да се представи в цифров вид. Сформират се много общности, които се възползват от тези нови възможности и създават съкровищници от колективно и многократно използваеми творби.

Повечето автори, без значение от сферата на дейността си или статута си на аматьори или професионалисти, имат искрения интерес да се благоприятства една екосистема, в която творбите могат да се разпространяват, многократно използват и променят по творчески начини. Колкото по-лесно е творбите да се използват повторно и да се правят техни производни, толкова по-богати стават нашите култури.

За да се осигури гладкото функциониране на тази екосистема, авторските произведения е необходимо да бъдат свободни, като под свобода се има предвид:

• свободата да се ползва произведението и да се извлича изгода от неговата употреба,
• свободата да се изучава произведението и да се прилагат знанията, придобити от него,
• свободата да се правят и разпространяват копия на информацията или идеята на произведението, изцяло или в някаква негова част,
• свободата да се правят промени и подобрения и тези производни работи да се разпространяват.

Упражняването на тези четири свободи трябва да е достъпно за всекиго, навсякъде и по всяко време. Те не трябва да бъдат ограничавани по отношение на контекста, в който творбата се използва. Творческото начало бележи действията по употреба на съществуващ ресурс по начин, който не е прилаган до този момент.

В повечето държави обаче тези свободи не се подкрепят, а се потъпкват от закони, обикновено наричани закони за авторското право. Те разглеждат авторите като богоподобни създания и им дават изключителен монопол да определят как да се използва „тяхното съдържание“. Този монопол възпрепятства разцвета на културата и дори не допринася за финансовото благополучие на авторите толкова, колкото покровителства бизнес модела на най-мощните издателски компании.

Въпреки тези закони, авторите могат да освобождават произведенията си, като избират между огромен набор от правни документи, известни като свободни лицензи. За един автор, изборът да отдаде творбата си под свободен лиценз не означава той да изгуби всичките си права, а да даде на всекиго четирите свободи, описани по-горе.

Важно е всяко произведение, което претендира да бъде свободно, да предоставя тези свободи на практика и без какъвто и да е правен риск. Ето защо по-надолу следва прецизна дефиниция на свободата за лицензи и авторски произведения.

Идентифициране на Свободни произведения на културата

Това е Определението на Свободни произведения на културата. Насърчаваме ви да препращате към нея, когато описвате вашето произведение, например „Това е творба под свободен лиценз, според Определението на Свободни произведения на културата.“ Ако не харесвате термина „Свободно произведение на културата“, можете да използвате родовия термин „Свободно съдържание“ или да се отнесете към някое от съществуващите движения, които изразяват подобни свободи в по-специфични контексти. Също така ви насърчаваме да използвате логата и бутоните, които са в сферата на общественото достояние.

Трябва да имате предвид, че идентификацията на едно произведение като Свободно произведение на културата не удостоява фактически правата, описани в тази дефиниция; за да бъде творбата ви истински свободна, тя трябва да е лицензирана под някой от Лицензите на свободната култура или да бъде в сферата на общественото достояние.

Не ви съветваме да идентифицирате Свободните произведения на културата с други термини, които не дават ясно определение на свободата, като например „Отворено съдържание“ и „Отворен достъп“. Тези термини често се използват за съдържание, което е достъпно под „по-малко ограничителни“ условия от тези на съществуващите закони за авторското право, или дори за произведения, които просто са „достъпни в Мрежата“.

Дефиниране на Лицензи на свободната култура

Лицензите са правни инструменти, чрез които носителят на определени юридически права може да прехвърли тези права на трети страни. Лицензите на свободната култура (Free Culture Licenses) не отнемат права — не е задължително да бъдат приемани, а ако бъдат — те официално дават свободи, които законите за авторското право сами по себе си не могат да предложат. Приемането им не ограничава или намалява правната сила на съществуващите изключения в законите за авторското право.

Основни свободи

За да бъде припознат като „свободен“ по силата на тази дефиниция, един лиценз трябва да предоставя следните свободи без ограничение:

• Свободата за използване и изпълнение на произведението: Лицензополучателят трябва да има разрешение да използва произведението за всякаква цел, частна или обществена. Когато е приложимо за съответните видове произведения, тази свобода включва всички произтичащи видове употреба („свързани права“) като изпълнение или интерпретация на творбата. Не могат да се правят изключения, свързани например с политически или религиозни съображения.
• Свободата да се изучава творбата и да се прилага информацията от нея: Лицензополучателят трябва да има разрешение да изследва творбата и да прилага по всякакъв начин знанието, придобито от нея. Лицензът не може да поставя ограничения, например пред обратното инженерство (т.нар. reverse engineering, например декомпилирането на програма с цел извличане програмния код или част от него).
• Свободата на свой ред да се разпространяват копия: Копията могат да се продават, разменят или подаряват, да се разпространяват като част от по-голямо произведение, колекция или самостоятелно. Не може да има ограничение над количеството информация, което може да бъде копирано. Не може да има ограничения над това кой и къде извършва копирането на информацията.
• Свободата за разпространение на производни работи: С цел на всекиго да се даде възможност да подобрява творбата, лицензът не може да ограничава свободата за разпространение на нейна променена версия (или за физически обекти: обект по някакъв начин производен на оригинала), без значение от намерението и целта на промяната. Все пак, могат да се приложат някои ограничения с цел защита на тези основни свободи или признанието на авторството на създателите.

Допустими ограничения

Не всички ограничения върху употребата или разпространението на творбите възпрепятствят основните свободи. В частност, за допустими ограничения се смятат изискването за признание, за симетрично сътрудничество (т.е. „копилефт“) и за опазването на основните свободи.

Дефиниране на Свободни произведения на културата

За да се смята за свободно, едно произведение трябва да бъде защитено с Лиценз на свободната култура, или правният му статут трябва да предоставя същите основни свободи, изброени по-горе. Това обаче не е достатъчно условие, тъй като е възможно дадена творба да бъде несвободна по други начини, които ограничават основните свободи. Следните допълнителните условия трябва да са изпълнени, за да се смята една творба за свободна:

• Достъп до програмния код: В случаите, когато окончателен продукт се получава след компилация или друга обработка на един или повече файлове с програмен код, тези файлове трябва да се предоставят наред с окончателния продукт, лицензирани под същите условия. Може да става дума за програмен код на компютърно приложение, нотен запис на музикална композиция, модели използвани в 3D-анимация или всякаква друга подобна информация.
• Употреба на свободен формат: За цифрови файлове, форматът, в който се предоставя творбата, не трябва да бъде защитен с патенти, освен ако съществува неограничено и неотменимо разрешение в световен мащаб за безплатно използване на патентованата технология. В случаите, когато несвободни формати се използват от практически съображения, произведението се смята за свободно само ако се предостави достъп и до копие в свободен формат.
• Липса на технически ограничения: Произведението трябва да се предостави във форма, при която никакви технически мерки не могат да ограничат свободите, описани по-горе.
• Липса на други ограничения: Самата творба не може да бъде защитена от правни (патенти, договори, и т.н.) или други ограничения (като право на защита на личните данни), които могат да накърнят изброените по-горе свободи. Една творба може да се възползва от изключенията в законите за авторското право (с цел да цитира творби със запазени авторски права), но въпреки това само частите от творбата, които са недвусмислено свободни представляват свободна творба.

С други думи, в случаите, когато потребител на творбата не може законно или практически да упражнява своите основни свободи, творбата не може да бъде смятана и наричана „свободна“.

За допълнителна информация

• Вижте страницата Лицензи (англ.), където са дискутирани отделните лицензи и дали те отговарят на това определение или не.
• Вижте страницата История (англ.) за благодарности и предисторията на това определение.
• Вижте Често задаваните въпроси (англ.) за някои въпроси и отговори.
• Вижте страницата Portal:Index за специфични страници по темата за свободните произведения на културата.

Версии

Нови версии на тази дефиниция ще бъдат обнародвани в момента, в който се постигне консенсус (при обсъждания или гласуване в процеса на създаване) относно предложени промени. Номерацията ще бъде 0.x за първоначалния чернови вариант, 1.x, 2.x и т.н. за версии, съдържащи съществени промени, x.1, x.2 и т.н. за версии, съдържащи второстепенни промени. Такава версия е налице, когато промените по текста нямат отражение върху обхвата на съществуващите или хипотетичните лицензи, които включва тази дефиниция.